Бледо-розов шипков храст

разцъфтя в полето,

и със обич, и със страст,  

ми плени сърцето!

Моментално го сравних 

с моята любима!

Колко прелест, колко страст

и във нея има!

Толкова е дивна и  

хубава, и нежна!

Като цъфнал шипков храст -

розово-копнежна!

А като узрели шипки,

сладките ѝ устни,

са червени, и като  

ягоди са вкусни!

Както всеки розов храст 

и тя, както всички,

не е само гладка, сладка -

има и бодлички.

Но от нейните бодлички

аз не се страхувам:

и да драска, и да вряска -

пак си я целувам!

***

За да е един човек поет,

нещо трябва да не му е в ред!

С духове и ветрове да спори,

с птички и тревички да говори!

И не само да е луд, загубен -

трябва непрестанно да е влюбен!

Да сравняваш милата си с роза -

е прозрачна и банална проза!

Но да я сравни със шипков храст -

друг не може, мога само аз!