Разделени
Проля за утрото нощта сълзи –
море от капки, жадни да се слеят
преди пак слънцето да изпълзи
и любопитните лъчи да ги огреят…
Нощта за утрото безкрай копнее
като прохладната вода за своя бряг,
където да се милва, без да смее
да спре самотния си бяг…
…
Преди лъчите да огреят
и слънцето след тях да изпълзи,
докато са съвсем сами,
си тръгва тя, уви. След нея
остават утрото, брегът, сълзи…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Всички права запазени
