Dec 2, 2008, 1:38 PM

Разделени

  Poetry » Love
1K 0 3

Проля за утрото нощта сълзи –

море от капки, жадни да се слеят

преди пак слънцето да изпълзи

и любопитните лъчи да ги огреят…

 

Нощта за утрото безкрай копнее

като прохладната вода за своя бряг,

където да се милва, без да смее

да спре самотния си бяг…

 

 

Преди лъчите да огреят

и слънцето след тях да изпълзи,

докато са съвсем сами,

си тръгва тя, уви. След нея

остават утрото, брегът, сълзи…

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...