6.10.2004 г., 13:56

Раздвоение

1.5K 0 1
Раздвоение
              на Волен
 
Колко дълго ще му мисля?
Кога ли точно ще рискувам?
Кога ще се реша да тръгна,
макар и с риск да го загубя.
 
Защо ли пак се колебая-
та той е просто съвършен.
Защо ли с него си играя
и без нужда го държа във плен.
 
Как объркано е всичко-
до скоро странях от ръцете.
А днес малко по малко
в мен се събужда детето.
 
И ще ми се да усетя
силата на страстта, ала ето
пак бягам, прикривам следите,
та дано се изгубя по пътя.
 
Доскоро бе той сянка
и тъпках го като бурен.
Aла сега, когато избяга.
аз вадя спомен потулен.
 
Tой още ме обича.
Дано е вечно така.
Мигар и мен ме боли от бича
простичко казано, на любовта?
 
                   Май 2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Бенит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...