6.10.2004 г., 13:56

Раздвоение

1.5K 0 1
Раздвоение
              на Волен
 
Колко дълго ще му мисля?
Кога ли точно ще рискувам?
Кога ще се реша да тръгна,
макар и с риск да го загубя.
 
Защо ли пак се колебая-
та той е просто съвършен.
Защо ли с него си играя
и без нужда го държа във плен.
 
Как объркано е всичко-
до скоро странях от ръцете.
А днес малко по малко
в мен се събужда детето.
 
И ще ми се да усетя
силата на страстта, ала ето
пак бягам, прикривам следите,
та дано се изгубя по пътя.
 
Доскоро бе той сянка
и тъпках го като бурен.
Aла сега, когато избяга.
аз вадя спомен потулен.
 
Tой още ме обича.
Дано е вечно така.
Мигар и мен ме боли от бича
простичко казано, на любовта?
 
                   Май 2004

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елизабет Бенит Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...