Oct 6, 2004, 1:56 PM

Раздвоение

  Poetry
1.5K 0 1
Раздвоение
              на Волен
 
Колко дълго ще му мисля?
Кога ли точно ще рискувам?
Кога ще се реша да тръгна,
макар и с риск да го загубя.
 
Защо ли пак се колебая-
та той е просто съвършен.
Защо ли с него си играя
и без нужда го държа във плен.
 
Как объркано е всичко-
до скоро странях от ръцете.
А днес малко по малко
в мен се събужда детето.
 
И ще ми се да усетя
силата на страстта, ала ето
пак бягам, прикривам следите,
та дано се изгубя по пътя.
 
Доскоро бе той сянка
и тъпках го като бурен.
Aла сега, когато избяга.
аз вадя спомен потулен.
 
Tой още ме обича.
Дано е вечно така.
Мигар и мен ме боли от бича
простичко казано, на любовта?
 
                   Май 2004

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елизабет Бенит All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...