Раздвоение
Не чувствам себе си, не се познавам,
днес съм аз, а утре не,
дори, че аз съм, много пъти съжалявам,
защото себе си аз лъжа най-добре.
Дали съм аз или съм нея,
не се зачита, все си е така -
блестейки с нея, аз бледнея,
живеейки със себе си , със нея ще умра.
Но нея е една от мен,
и всичко в мен е просто нея,
и тъй обърквайки се всеки ден,
намразвайки едно, за него пак копнея.
Защото аз съм тя и нея
и сблъсквайки се в мен те губят равновесие,
така със част от себе си живея
във вечен спор, в безкрайно безпрогресие.
Изчезнат ли от мен, ще си остана аз,
но този аз е безграничен
и лутайки се между да и не отново ще е пас,
съзнал, че няма как да е различен...
Защото всъщност аз не съществува,
а просто част от мен за мястото си се бунтува...
днес съм аз, а утре не,
дори, че аз съм, много пъти съжалявам,
защото себе си аз лъжа най-добре.
Дали съм аз или съм нея,
не се зачита, все си е така -
блестейки с нея, аз бледнея,
живеейки със себе си , със нея ще умра.
Но нея е една от мен,
и всичко в мен е просто нея,
и тъй обърквайки се всеки ден,
намразвайки едно, за него пак копнея.
Защото аз съм тя и нея
и сблъсквайки се в мен те губят равновесие,
така със част от себе си живея
във вечен спор, в безкрайно безпрогресие.
Изчезнат ли от мен, ще си остана аз,
но този аз е безграничен
и лутайки се между да и не отново ще е пас,
съзнал, че няма как да е различен...
Защото всъщност аз не съществува,
а просто част от мен за мястото си се бунтува...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мартина Всички права запазени
Железен стих!!!Браво от мен!
