14.02.2008 г., 9:56

Раздяла

694 0 2
 

РАЗДЯЛА!?

 

Всеки ден се разделям със нещо.

Всеки ден съм почти изигран.

Тръгвам случайно, случайно се връщам.

Става ми скучно, пак тръгвам натам.

 

Там, където забравям за всичко:

за умора, за грижи, за вас.

Мои толкова близки приятели,

щом се сетя - се смея на глас.

 

Толкоз близки, че близост такава

с враговете си бих разделил

и когато от нещо ми писне,

чаша вино със тях бих изпил.

 

Всеки ден се разделям със нещо.

Всеки ден се променям и аз.

Изигран да се чувствам не искам

И затуй се разделям със вас!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...