Раздяла
Поглеждаш ме отново плахо,
очакваш нещо ти от мен.
Но свивам рамене незнайно,
отвръщам поглед навлажнен.
Пристъпваш смело във мечтите,
взимаш моите ръце,
Целуваш нежно по очите,
стопляш моето сърце.
Но бързо в миг се ти събуждаш,
навън е мрак, скован от студ.
Опитваш се да ме прегърнеш,
но отдръпвам се назад без звук.
Щом тръгна си от тебе утре,
какво да кажа на света?
Че била съм с теб случайно?
Че исках да те нараня?
Не, не си виновен ти
Но всичко щом от мен зависи,
Ще те погледна смело и ще кажа-
Моля те – от мен тръгни си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Велислава Всички права запазени
