diexart (Велислава)
16 1
13 nov 2011, 13:45

Раздяла 

  Poesía » De amor
543 0 2

 

Поглеждаш ме отново плахо,

очакваш нещо ти от мен.

Но свивам рамене незнайно,

отвръщам поглед навлажнен.

 

Пристъпваш смело във мечтите,

взимаш моите ръце,

Целуваш нежно по очите,

стопляш моето сърце.

 

Но бързо в миг се ти събуждаш,

навън е мрак, скован от студ.

Опитваш се да ме прегърнеш,

но отдръпвам се назад без звук.

 

Щом тръгна си от тебе утре,

какво да кажа на света?

Че била съм с теб случайно?

Че исках да те нараня?

 

Не, не си виновен ти

Но всичко щом от мен зависи,

Ще те погледна смело и ще кажа-

Моля те – от мен тръгни си.

 

 

 

 

 

© Велислава Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е произведението,отвежда читателя към реалността където е по-добре да се отдръпнеш навреме,за да не съжаляваш след това!Успех на бъдещите ти творби!
  • Много проницателно! наистина ми хареса : ) поздрави !
Propuestas
: ??:??