Раздяла
Поглеждаш ме отново плахо,
очакваш нещо ти от мен.
Но свивам рамене незнайно,
отвръщам поглед навлажнен.
Пристъпваш смело във мечтите,
взимаш моите ръце,
Целуваш нежно по очите,
стопляш моето сърце.
Но бързо в миг се ти събуждаш,
навън е мрак, скован от студ.
Опитваш се да ме прегърнеш,
но отдръпвам се назад без звук.
Щом тръгна си от тебе утре,
какво да кажа на света?
Че била съм с теб случайно?
Че исках да те нараня?
Не, не си виновен ти
Но всичко щом от мен зависи,
Ще те погледна смело и ще кажа-
Моля те – от мен тръгни си.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Велислава Все права защищены
