diexart (Велислава)
16 1
Nov 13, 2011, 1:45 PM

Раздяла 

  Poetry » Love
552 0 2

 

Поглеждаш ме отново плахо,

очакваш нещо ти от мен.

Но свивам рамене незнайно,

отвръщам поглед навлажнен.

 

Пристъпваш смело във мечтите,

взимаш моите ръце,

Целуваш нежно по очите,

стопляш моето сърце.

 

Но бързо в миг се ти събуждаш,

навън е мрак, скован от студ.

Опитваш се да ме прегърнеш,

но отдръпвам се назад без звук.

 

Щом тръгна си от тебе утре,

какво да кажа на света?

Че била съм с теб случайно?

Че исках да те нараня?

 

Не, не си виновен ти

Но всичко щом от мен зависи,

Ще те погледна смело и ще кажа-

Моля те – от мен тръгни си.

 

 

 

 

 

© Велислава All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Страхотно е произведението,отвежда читателя към реалността където е по-добре да се отдръпнеш навреме,за да не съжаляваш след това!Успех на бъдещите ти творби!
  • Много проницателно! наистина ми хареса : ) поздрави !
Random works
: ??:??