Боли, когато гледам как си тръгваш,

боли, когато всичко тук мълчи,

боли, когато всичко живо стихва и чака да се върнеш пак при мен ти.

Боли и болката направо ме унищожава,

но ти така не го разбра.

Сега безсилна  чувствам се нещо да направя
и затова ще чакам своята съдба.

За теб… аз пиша тези редове

тъй искрени и чисти, излизащи от моето сърце.

Обичам те и сълзите си аз проливам, защото сърцето много ме боли,

то беше готово да те приеме и направи го -

завинаги  в него ще останеш ти!

И знай - ти за мен бе единствен и винаги ще е така,

дори и много наранена, те моля да ми подадеш ръка,
да сбъднем нашата мечта.