Раздяла
За да срещна в очите ти сълзи -
ще се взирам във всички слънца.
И безумие, страст и надежда
не изчезват току ей така.
Заковани прозорци -
ни звук не долита дори.
А душата ми пита - колко ли ще я боли?
И във миг аз дочувам гласа ти,
ще се пръсне сърцето ми даже...
Колко много, много боли!
Няма балсам да го смаже!
Ще очаква, ще пита,
ще те търси отчаяно в бурния ритъм
на живота ни тежък...
но ще знае,
че от утре изгрява надеждата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Симеон Пенчев Всички права запазени
