monilia (Симеон Пенчев)
280 1369
9.06.2010 г., 11:22 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
759 0 10

За да срещна в очите ти сълзи -

ще се взирам във всички слънца.

И  безумие, страст и надежда

не изчезват току ей така.

Заковани прозорци -

ни звук не долита дори.

А душата ми пита - колко ли ще я  боли?

И във миг аз дочувам гласа ти,

ще се пръсне сърцето ми даже...

Колко много, много боли!

Няма балсам да го смаже!

Ще очаква, ще пита,

ще  те търси отчаяно в  бурния ритъм

на живота ни тежък...

но ще знае,

че от утре изгрява надеждата.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??