За да срещна в очите ти сълзи -
ще се взирам във всички слънца.
И безумие, страст и надежда
не изчезват току ей така.
Заковани прозорци -
ни звук не долита дори.
А душата ми пита - колко ли ще я боли?
И във миг аз дочувам гласа ти,
ще се пръсне сърцето ми даже...
Колко много, много боли!
Няма балсам да го смаже!
Ще очаква, ще пита,
ще те търси отчаяно в бурния ритъм
на живота ни тежък...
но ще знае,
че от утре изгрява надеждата.
© Симеон Пенчев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
