monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
9 jun 2010, 11:22

Раздяла

955 0 10

За да срещна в очите ти сълзи -

ще се взирам във всички слънца.

И  безумие, страст и надежда

не изчезват току ей така.

Заковани прозорци -

ни звук не долита дори.

А душата ми пита - колко ли ще я  боли?

И във миг аз дочувам гласа ти,

ще се пръсне сърцето ми даже...

Колко много, много боли!

Няма балсам да го смаже!

Ще очаква, ще пита,

ще  те търси отчаяно в  бурния ритъм

на живота ни тежък...

но ще знае,

че от утре изгрява надеждата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0