monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
9 jun 2010, 11:22

Раздяла

957 0 10

За да срещна в очите ти сълзи -

ще се взирам във всички слънца.

И  безумие, страст и надежда

не изчезват току ей така.

Заковани прозорци -

ни звук не долита дори.

А душата ми пита - колко ли ще я  боли?

И във миг аз дочувам гласа ти,

ще се пръсне сърцето ми даже...

Колко много, много боли!

Няма балсам да го смаже!

Ще очаква, ще пита,

ще  те търси отчаяно в  бурния ритъм

на живота ни тежък...

но ще знае,

че от утре изгрява надеждата.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Симеон Пенчев Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poesía 5.2K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0