monilia (Симеон Пенчев)
287 1380
9 июн. 2010 г., 11:22

Раздяла 

  Поэзия » Любовная
818 0 10

За да срещна в очите ти сълзи -

ще се взирам във всички слънца.

И  безумие, страст и надежда

не изчезват току ей така.

Заковани прозорци -

ни звук не долита дори.

А душата ми пита - колко ли ще я  боли?

И във миг аз дочувам гласа ти,

ще се пръсне сърцето ми даже...

Колко много, много боли!

Няма балсам да го смаже!

Ще очаква, ще пита,

ще  те търси отчаяно в  бурния ритъм

на живота ни тежък...

но ще знае,

че от утре изгрява надеждата.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??