Раздяла
За да срещна в очите ти сълзи -
ще се взирам във всички слънца.
И безумие, страст и надежда
не изчезват току ей така.
Заковани прозорци -
ни звук не долита дори.
А душата ми пита - колко ли ще я боли?
И във миг аз дочувам гласа ти,
ще се пръсне сърцето ми даже...
Колко много, много боли!
Няма балсам да го смаже!
Ще очаква, ще пита,
ще те търси отчаяно в бурния ритъм
на живота ни тежък...
но ще знае,
че от утре изгрява надеждата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Пенчев Все права защищены
