monilia (Симеон Пенчев) monilia (Симеон Пенчев)
10 289
9 июн. 2010 г., 11:22

Раздяла

954 0 10

За да срещна в очите ти сълзи -

ще се взирам във всички слънца.

И  безумие, страст и надежда

не изчезват току ей така.

Заковани прозорци -

ни звук не долита дори.

А душата ми пита - колко ли ще я  боли?

И във миг аз дочувам гласа ти,

ще се пръсне сърцето ми даже...

Колко много, много боли!

Няма балсам да го смаже!

Ще очаква, ще пита,

ще  те търси отчаяно в  бурния ритъм

на живота ни тежък...

но ще знае,

че от утре изгрява надеждата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симеон Пенчев Все права защищены

Пожалуйста, оцените анонимно и по совести

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Поэзия 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поэзия 4K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поэзия 5.7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0