Очите насълзени няма да те видят.
И образът ти никога не ще забравят.
Там на самотния бряг, край морето.
Остана едничко наранено сърцето!
Толкова исках... да си близо до мен!
В сънищата ти...да съм единствен!
Да бъда твоята, неповторима мечта.
И за мен да мислиш всяка минута.
Да те имам и страшно да те обичам.
Но на скалите забравени съм сам.
Това, за което ще си спомням си Ти!
Беше едничката светлина в душата ми.
Беше моят дар, който съм искал!
Ако дойдеш при мен отново...
За теб бих направил всичко!
И морето: И звездите: Ще ти дам!
Кажи ми, че само ме обичаш!
Кажи ми, че още ме мислиш!
И ако в забрава е потънало всичко...
За теб, навярно не съм значил нищо!
Благослава Георгиева
© Благослава Георгиева Всички права запазени