15.07.2010 г., 9:22

Раздяла

638 0 0

      Раздяла

На брега съм.
При нашата скала.
Вятърът попита
къде си ти сега.

Как да му кажа
защо не си с мен.
Че друга обичаш.
От нея си пленен.

Любов аз не прося.
Не прося - разбери.
Прошка ти давам.
Пущам те. Върви!

Любовта не издържа,
раздели се на две.
Посоката вярна
всеки сам да избере.

Морето ме разбра
по тъжните очи.
Днес вятърът гали
нежно мойте коси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...