15.07.2010 г., 9:22

Раздяла

637 0 0

      Раздяла

На брега съм.
При нашата скала.
Вятърът попита
къде си ти сега.

Как да му кажа
защо не си с мен.
Че друга обичаш.
От нея си пленен.

Любов аз не прося.
Не прося - разбери.
Прошка ти давам.
Пущам те. Върви!

Любовта не издържа,
раздели се на две.
Посоката вярна
всеки сам да избере.

Морето ме разбра
по тъжните очи.
Днес вятърът гали
нежно мойте коси.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепа Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...