5.01.2011 г., 19:08

Раздяла

1.2K 2 1

Отричаш някога да си ме изоставял.

Говориш как си винаги до мен.

Разказваш как от себе си си давал,

останал си изчерпан, изхабен.

Мислиш не в тебе е вината

за моето разсеяно "здравей".

Не разбираш за какво е суетата,

с която подминавам твоето "недей".

"Недей ме гледа, все едно не ме познаваш!"

Да те познавам... мисля никога не съм.

"Недей да тръгваш! Защо ме изоставяш?"

Объркал си се, аз отдавна съм си вън.

Оставям те да се възтановяваш

от цялото внимание към мен.

Кое ще ти липсва, преувеличаваш.

Нали уж беше изморен?

Ядосваш се на моята усмивка...

Нали тя беше  хиляди слънца?

Ядосваш се и казваш, че не мога?

Нали уж можех хиляди неща?

Според теб подхождам иронично

към нашия неразрешен проблем.

Била съм все такава, било типично

да отказвам да се разберем.

Виж, омръзна ми да споря

за отминали неща.

За теб отдавна не се боря,

оставих всичко на случайността.

Така че, избери си нова тема,

по която да си вечно прав.

Нека да реша твоята дилема.

Не искам да си все така болнав.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Златина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....