18.06.2020 г., 10:24 ч.

Раздяла 

  Поезия » Любовна
1272 11 12

 

В почти разплаканата вечер,

на пейката пред стара къща,

кълнат се в обич безконечна

и чак до лудост се прегръщат

 

един войник, дома напускащ,

една девойка пребледняла,

и пулсът трескаво препуска

в нощта, от болка посиняла.

 

В почти разплаканата вечер

звезди, луна, надежда – няма.

И хлипат облаците тежки,

а вятърът крещи ”Раздяла!” .

 

И хей сега ще свърши всичко,

тъй както е дошло – внезапно.

За миг започваш да обичаш.

След миг светът е наобратно.

 

Остава мисълта за „утре”.

Но „утре” някакво, далечно…

Душите ще се срещнат другаде.

Но „утре” е след цяла вечност.

 

В очи, които се прощават

се любят сетно дъждовете.

Раздиращ гръм. И завалява.

Заплакват те. И тази вечер.

© Деница Ангелова Всички права запазени

Произведението е включено в:
  1682 
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??