В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ,
една девойка пребледняла,
и пулсът трескаво препуска
в нощта, от болка посиняла.
В почти разплаканата вечер
звезди, луна, надежда – няма.
И хлипат облаците тежки,
а вятърът крещи ”Раздяла!” . ...