Раздяла
В почти разплаканата вечер,
на пейката пред стара къща,
кълнат се в обич безконечна
и чак до лудост се прегръщат
един войник, дома напускащ,
една девойка пребледняла,
и пулсът трескаво препуска
в нощта, от болка посиняла.
В почти разплаканата вечер
звезди, луна, надежда – няма.
И хлипат облаците тежки,
а вятърът крещи ”Раздяла!” .
И хей сега ще свърши всичко,
тъй както е дошло – внезапно.
За миг започваш да обичаш.
След миг светът е наобратно.
Остава мисълта за „утре”.
Но „утре” някакво, далечно…
Душите ще се срещнат другаде.
Но „утре” е след цяла вечност.
В очи, които се прощават
се любят сетно дъждовете.
Раздиращ гръм. И завалява.
Заплакват те. И тази вечер.
© Деница Ангелова All rights reserved.
