13.09.2006 г., 16:00

РАЗДЯЛА

867 1 1
Раздяла?! Не! Такава дума няма -
не и в моя речник, не в моя ден.
Раздяла е като една измама,
че ти няма да се видиш утре с мен...

Това е толкава безВероятно -
и недопустимо е това - нали?!
Раздялата е нещо еднократно,
превръщащо съдбата ни в съдби...

А тя, повярвай ми, не съществува -
разделя дланите ни, вплетени в ръка
чрез недокосването тържествува,
макар душите ни да са душа...

Да! Тях трудно може да разтрогне -
тях трудно може да превърне в две...
Те цяло са и то безвъзвратно -
подобие са точно на атомно сърце!
                                       
                                     ноември 2002г.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хриси Саръова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Съществува само раздяла в съзнанието писателче,ако хората, които се разделят са изключително готини типове, но тъй като ти не си един от тях едва ли би го осъзнал.
    Лепидоптерия- стихотворението ти е много добро- показва силен характер- браво

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...