Sep 13, 2006, 4:00 PM

РАЗДЯЛА

Poetry

868 1 1

Раздяла?! Не! Такава дума няма -
не и в моя речник, не в моя ден.
Раздяла е като една измама,
че ти няма да се видиш утре с мен...

Това е толкава безВероятно -
и недопустимо е това - нали?!
Раздялата е нещо еднократно,
превръщащо съдбата ни в съдби...

А тя, повярвай ми, не съществува -
разделя дланите ни, вплетени в ръка
чрез недокосването тържествува,
макар душите ни да са душа...

Да! Тях трудно може да разтрогне -
тях трудно може да превърне в две...
Те цяло са и то безвъзвратно -
подобие са точно на атомно сърце!

ноември 2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

EShante (Елисавета Сиракова)

Съществува само раздяла в съзнанието писателче,ако хората, които се разделят са изключително готини типове, но тъй като ти не си един от тях едва ли би го осъзнал.
Лепидоптерия- стихотворението ти е много добро- показва силен характер- браво

2006-09-19T11:12:10+03:00

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0