Sep 13, 2006, 4:00 PM

РАЗДЯЛА

  Poetry
873 1 1
Раздяла?! Не! Такава дума няма -
не и в моя речник, не в моя ден.
Раздяла е като една измама,
че ти няма да се видиш утре с мен...

Това е толкава безВероятно -
и недопустимо е това - нали?!
Раздялата е нещо еднократно,
превръщащо съдбата ни в съдби...

А тя, повярвай ми, не съществува -
разделя дланите ни, вплетени в ръка
чрез недокосването тържествува,
макар душите ни да са душа...

Да! Тях трудно може да разтрогне -
тях трудно може да превърне в две...
Те цяло са и то безвъзвратно -
подобие са точно на атомно сърце!
                                       
                                     ноември 2002г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Хриси Саръова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съществува само раздяла в съзнанието писателче,ако хората, които се разделят са изключително готини типове, но тъй като ти не си един от тях едва ли би го осъзнал.
    Лепидоптерия- стихотворението ти е много добро- показва силен характер- браво

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...