22.01.2007 г., 8:50

Раздяла

1K 1 7
Мълчание. Студена тишина.
Омраза или даже безразличие.
Сълзи на изоставена жена.
И споменът, че е била обичана.

Въпроси. Неми упреци. Тъга.
Несбъднатото щастие предричано.
Дежурното "защо?", "къде?", "кога?"
И болката, че е била обичана.

Сбогуване. Протегната ръка,
отблъсната със ярост и отричане.
Затихващите стъпки. Самота.
Утехата, че е била обичана.

А после - нощен мрак и тишина.
Отчаяни молитви. И заричане.
И блясъка в очите на жена.
Надеждата, че пак ще е обичана.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Вангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...