Jan 22, 2007, 8:50 AM

Раздяла

  Poetry
1K 1 7
Мълчание. Студена тишина.
Омраза или даже безразличие.
Сълзи на изоставена жена.
И споменът, че е била обичана.

Въпроси. Неми упреци. Тъга.
Несбъднатото щастие предричано.
Дежурното "защо?", "къде?", "кога?"
И болката, че е била обичана.

Сбогуване. Протегната ръка,
отблъсната със ярост и отричане.
Затихващите стъпки. Самота.
Утехата, че е била обичана.

А после - нощен мрак и тишина.
Отчаяни молитви. И заричане.
И блясъка в очите на жена.
Надеждата, че пак ще е обичана.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели Вангелова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...