- Зная. Време за раздяла настъпи,
нека да замълчим, мили.
По-добре ли е да покажем с думи
що сърцето е спотаило?
Имах съдбата на цвете -
отглеждано за късмет с подкова.
След това ме откъсна животът
без да зная, дали бях готова.
Разбирам - годините отминават,
но от обич
все още аз имам нужда
вместо към мен да поглеждат
по навик, случайно,
като собственост или чужда.
Понякога щастие сънувам в нощта
или как с някого двама мълчим
и отново се връщам към дните,
когато срещнах своя любим.
Помня - тогава бях бялата птица
със снежинки като перли в косите...
топли прегръдки,
после - реших се...
А днес - останах с мечти за цветя.
Кажи ми, мили, защо?
Загубих ли аз свойте крила?
Нима се превърнах в тъжна бреза?
Жестоко нещо е навикът.
Телата отдавна са свикнали с другия.
Любовта бе погребана някъде...
Но чуй! От обич
тази нощ даряват някому «Алилуя»...
Дали някой сега вдига чаша
за щастие, любов или болка,
а пред листа себе си пита
има ли на света мъка? И колко?
Навярно след време
в сърцето ми спомени ще нахлуят,
че някъде някой...
някому от обич
засвирил бе „Алилуя"...
Ето! Времето за раздяла настъпи.
Моля те! Замълчи, мили!
И нека в очите си да четем
що душата е спотаила...
- Но дали бих могъл, мила?
Знаеш ли?
Тогава на тръгване
поисках да ти подаря цвете.
Единствено,
едничкото на земята.
Но ти друг предпочете.
Това ли е
пръст на съдбата?
Аз зная - цветя няма да купи.
Познавам добре тези мъже.
Те не разбират, не знаят,
че цветето за жената
е безпомощно нежно
и скъпо, като малко дете.
То не напомня само за детството...
Мечта е за полет с любим в нощта.
Затова поисках
за раздяла да те обсипя с цветя...
- Моля те!
Не зная, що съдбата
за двама е отредила.
Ти също, нали?
Искаш ли заедно
да помълчим, мили?...
P.S. Чуйте тези песни, след като прочете горните редове. Ако пожелаете и имате време за това...
DEEP PURPLE - Hallelujah
INGRID KUP - I will not die
REDNEX - Hold me for a while
LOBO - I'd love to want me
OMEGA - The Girl with the Pearl's Hair
© Морякът Всички права запазени