Раздяла с полъх на лято
Раздяла...
Ухае на лято.
A не е тъга,
понеже си тръгвам с усмивка.
Усмивка, запазила всичките спомени,
щастлива за кратките мигове заедност...
Ще ми липсваш.
Може би.
Малко.
Излъгах...
На третия ред от втората строфа.
Ти... ще ме помниш, нали...
Макар и за кратко...
Аз... Аз ще нося със себе си
всеки твой поглед,
всяко плахо докосване...
Всяка секунда мълчание,
изпълнена с млади, покълнали чувства...
Знам,
че можеше повече...
И... леко горчи...
Ще ми липсваш...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
