Нощта е така студена и тъмна,

а гарвани пеят в душата ми.

Напусна ме любовта  и днес разбрах колко съм сама.

Телефонът не звъни ,а чашите са празни.

Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега.

Тегавият сумрак проникна в тялото ми и го обви в броня от самота 

и празнота.

Стените изстинаха ,а аз лежа и си говоря сама.

Никаква утеха не е това.

Всеки ден да живея в тиха смърт,.

А думите остават да болят,там нейде дълбоко в душата.

Елена Божинова,21,Бургас