15.08.2020 г., 0:48

Раздялата

1.6K 2 0

Нощта е така студена и тъмна,

а гарвани пеят в душата ми.

Напусна ме любовта  и днес разбрах колко съм сама.

Телефонът не звъни ,а чашите са празни.

Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега.

Тегавият сумрак проникна в тялото ми и го обви в броня от самота 

и празнота.

Стените изстинаха ,а аз лежа и си говоря сама.

Никаква утеха не е това.

Всеки ден да живея в тиха смърт,.

А думите остават да болят,там нейде дълбоко в душата.

 

Елена Божинова,21,Бургас

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Elena Bojinova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...