Нощта е така студена и тъмна,
а гарвани пеят в душата ми.
Напусна ме любовта и днес разбрах колко съм сама.
Телефонът не звъни ,а чашите са празни.
Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега.
Тегавият сумрак проникна в тялото ми и го обви в броня от самота
и празнота.
Стените изстинаха ,а аз лежа и си говоря сама.
Никаква утеха не е това.
Всеки ден да живея в тиха смърт,.
А думите остават да болят,там нейде дълбоко в душата.
Елена Божинова,21,Бургас