Aug 15, 2020, 12:48 AM

Раздялата

  Poetry » Love
1.6K 2 0

Нощта е така студена и тъмна,

а гарвани пеят в душата ми.

Напусна ме любовта  и днес разбрах колко съм сама.

Телефонът не звъни ,а чашите са празни.

Бутилка водка и кутия цигари ще са моята утеха сега.

Тегавият сумрак проникна в тялото ми и го обви в броня от самота 

и празнота.

Стените изстинаха ,а аз лежа и си говоря сама.

Никаква утеха не е това.

Всеки ден да живея в тиха смърт,.

А думите остават да болят,там нейде дълбоко в душата.

 

Елена Божинова,21,Бургас

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Elena Bojinova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...