Раздялата
Когато съм на прага
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване,
защото съм
изгубила душата си.
По-лесно е за мене
да повярвам
в лъжата,
че дори да те е имало,
животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало.
Че в нея са
изплаканите сЪлзи
и тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна.
Тогава ще ме смачка
всеки ден -
от топлото докосване
в началото,
до времето,
нестигащо за мен...
в което се роди дете -
Раздялата.
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване,
защото съм
изгубила душата си.
По-лесно е за мене
да повярвам
в лъжата,
че дори да те е имало,
животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало.
Че в нея са
изплаканите сЪлзи
и тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна.
Тогава ще ме смачка
всеки ден -
от топлото докосване
в началото,
до времето,
нестигащо за мен...
в което се роди дете -
Раздялата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
