15.02.2009 г., 18:35 ч.
Раздялата
Когато съм на прага
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване,
защото съм
изгубила душата си.
По-лесно е за мене
да повярвам
в лъжата,
че дори да те е имало,
животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало.
Че в нея са
изплаканите сЪлзи
и тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна.
Тогава ще ме смачка
всеки ден -
от топлото докосване
в началото,
до времето,
нестигащо за мен...
в което се роди дете -
Раздялата.
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване,
защото съм
изгубила душата си.
По-лесно е за мене
да повярвам
в лъжата,
че дори да те е имало,
животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало.
Че в нея са
изплаканите сЪлзи
и тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна.
Тогава ще ме смачка
всеки ден -
от топлото докосване
в началото,
до времето,
нестигащо за мен...
в което се роди дете -
Раздялата.
© Елица Стоянова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
С Батко съм. Поздрав!
-
Много хубав стих, Ели!!! Прекрасна си!!!
-
Дааа, животът има хиляди сценарии,
понякога заливате със... хубост,
понякога неистово те "пари",
а друг път е жесток до глупост... -
"животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало."
Прекрасна си!Дори и понагарчаща!
Соленото накрая става кисело...
А после пак превръща се във сладко
Животът е един прекрасен филм... -
Браво.
-
Благодаря на всички за присъствието!
-
Днес съм на прага на сбогуване и надеждите ми прерастват в недостатъци... Трудно се прескача прага... Но...
Обичам те, малката (и много голяма!)!!!* -
много хубаво , Ели ...
-
Елица, душата си я разпъваш на кръст по невероятен начин. Дори се чудя как намираш толкова сили и енергия да и носиш разпятието ...
-
на един дъх. без дъх ...почти
-
Е - една
Л - любов
И - истинска
Ш - шеметна
К - клокочеща
А - апотеозна
Един плах опит за спелуване от мен. И една радост, че мога да ти се наслаждавам на стиховете! -
Много силен стих, Ели!
Дано този праг го срещаш все по рядко! -
Благодаря!
-
Поздрав!...за вълнението, което предизвика, Ели!
-
Не знам как го правиш, Ели, но всеки път ми застава нещо в гърло, когато те чета. Много силни редове, наистина. Страшно е, обаче, да загубиш душата си...
А иначе ти храниш моята, за което горещо благодаря! -
"тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна."
Страхотно стихотворение! -
Много истински стих!
-
Благодаря ви!
-
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна
Невероятна си! -
!!!
О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване...
Еличка,така се радвам,че те познавам.Всеки твой стих ми става любим!И не просто,защото си ти,а защото пишеш невероятно!
Прегръщам те!
-
"защото съм
изгубила душата си."
!!! -
Понякога раздялата е неизбежна.
Но стига вече.
време е корабът на любовта ти
да има попътен вятър
и да пристигне на жадувания пристан!
Поздрави! -
хубаво
-
Безмълвно се разписвам само...
-
Поздравления!!!
Затрогващо!!!!! -
потръпнах...много силен!
-
Ех, Ели... Отново разтърсваш...
-
До идващото ново...Все е останало сол за подправка.
Щастливо ти желая! -
Ох, този праг е толкова труден за прекрачване...
Дали да се задгърби всичко до тук, или да се започне нов живот.
Може би по-добрия живот!
Елииии! -
Тъжно и истинско!
Поздравления, Ели!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
е трудно за спелуване"
но на мен никак не ми е трудно да ти кажа колко те обичам! Чрез прекрасната ти поезия, обикнах и душата ти!!! Ето, това наричам поет: синхрон между стойностна поезия и също такава душа!!!