Feb 15, 2009, 6:35 PM

Раздялата

Poetry

2.2K 0 32

Когато съм на прага
на сбогуване,
надеждите прерастват
в недостатъци.
О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване,
защото съм
изгубила душата си.
По-лесно е за мене
да повярвам
в лъжата,
че дори да те е имало,
животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало.
Че в нея са
изплаканите сЪлзи
и тръгвам
пресушена и безсолна,
докато малък спомен
не приплъзне
в очите ми река тебеподобна.
Тогава ще ме смачка
всеки ден -
от топлото докосване
в началото,
до времето,
нестигащо за мен...
в което се роди дете -
Раздялата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Индиана (Криси)

"О-б-и-ч-а-м т-е
е трудно за спелуване"
но на мен никак не ми е трудно да ти кажа колко те обичам! Чрез прекрасната ти поезия, обикнах и душата ти!!! Ето, това наричам поет: синхрон между стойностна поезия и също такава душа!!!

2009-06-23T21:45:52+03:00
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

С Батко съм. Поздрав!

2009-03-20T08:19:58+02:00
PLAMEN4ETYy (Пламена Добрева )

Много хубав стих, Ели!!! Прекрасна си!!!

2009-02-25T19:04:11+02:00
Napolitano (Валентин Желязков)

Дааа, животът има хиляди сценарии,
понякога заливате със... хубост,
понякога неистово те "пари",
а друг път е жесток до глупост...

2009-02-24T22:45:59+02:00
Довереница (Дочка Василева)

"животът ми до тук
е като ларва,
едва побрана
в капсула от минало."

Прекрасна си!Дори и понагарчаща!
Соленото накрая става кисело...
А после пак превръща се във сладко
Животът е един прекрасен филм...

2009-02-19T21:59:22+02:00