Раздялата крадливо-весела...
Раздялата ни бе крадливо-весела,
от двама ни иззе дъгата,
която цветоносно се нанесе...
Повлече и романтиката през вратата.
Тиктакаше от всяка дума,
която с теб разменяхме, крещейки.
Маскираше се в стара шума
и в птиците кълнеше, пеейки.
Разплакваше тя всеки ъгъл,
където спирах да отдъхна,
пробождаше ме остроъгълно
и аз в безпаметност замлъквах.
Отново ме поваляше по стълбите,
а исках просто да ги взема
на дъх компромисно прискърбие...
Но опитите тя отне ми...
Сега танцува крадлата и пее,
под нашето небе върти се.
А слънцето отказва да изгрее,
осиротяло без общия ни смисъл...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ниела Вон Всички права запазени
Но си винаги на ниво
Поздравявам те!
