danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
May 27, 2008, 2:57 PM

Раздялата крадливо-весела...

  Poetry
678 0 7

Раздялата ни бе крадливо-весела,

от двама ни иззе дъгата,

която цветоносно се нанесе...

Повлече и романтиката през вратата.

 

Тиктакаше от всяка дума,

която с теб разменяхме, крещейки.

Маскираше се в стара шума

и в птиците кълнеше, пеейки.

 

Разплакваше тя всеки ъгъл,

където спирах да отдъхна,

пробождаше ме остроъгълно

и аз в безпаметност замлъквах.

 

Отново ме поваляше по стълбите,

а исках просто да ги взема

на дъх компромисно прискърбие...

Но опитите тя отне ми...

 

Сега танцува крадлата и пее,

под нашето небе върти се.

А слънцето отказва да изгрее,

осиротяло без общия ни смисъл...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ниела Вон All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0