lady_rose (Единствена)
110 550
31.01.2010 г., 20:31 ч.

Раздялата с нещо любимо... 

  Поезия
1172 0 3

Раздялата с нещо любимо...

 


Делят ни хиляди вселени…

Часът удари, а мигът е спрял.

А нищото потрепва в мене,

отмества призрачен воал…


 

Куплетите изписани мълчат.

Дори и те в илюзии измряха.

Отиде си един обичан свят,

а чашите със вино го поляха.


 

И пак минорни гами тичат,

пристъпват в съботния залив,

а делнично не спират да обичат,

тълкуват неусетното ми галене.


 

А хората, разделящи, се смеят…

Не би могло и няма да боли…

Че те така до гроб живеят…

Родени и умиращи сами…


 

Раздялата е просто дума

във нашите отминали очи…

и сякаш смъртоносна болест

е писала във нас и си личи…


 

Едва когато спра да пиша…

Аз знам - това ще е Раздяла!

И няма ни за миг да се лиша

различна да бъда тогава!


 

И тъй дойдохме си на думата –

разделяме се всеки ден…

Но страдам истински за Нещото,

което истински живее в мен…

© Единствена Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??