Раздялата с нещо любимо...
Раздялата с нещо любимо...
Делят ни хиляди вселени…
Часът удари, а мигът е спрял.
А нищото потрепва в мене,
отмества призрачен воал…
Куплетите изписани мълчат.
Дори и те в илюзии измряха.
Отиде си един обичан свят,
а чашите със вино го поляха.
И пак минорни гами тичат,
пристъпват в съботния залив,
а делнично не спират да обичат,
тълкуват неусетното ми галене.
А хората, разделящи, се смеят…
Не би могло и няма да боли…
Че те така до гроб живеят…
Родени и умиращи сами…
Раздялата е просто дума
във нашите отминали очи…
и сякаш смъртоносна болест
е писала във нас и си личи…
Едва когато спра да пиша…
Аз знам - това ще е Раздяла!
И няма ни за миг да се лиша
различна да бъда тогава!
И тъй дойдохме си на думата –
разделяме се всеки ден…
Но страдам истински за Нещото,
което истински живее в мен…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Единствена Всички права запазени
