26.01.2025 г., 9:09  

Разглезените коне 2020

252 0 0

Вие, разглезени кончета - аз отново ви шпоря.

И пред вас е поредният остър завой.

На ръба на закона, в забранената зона -

вие летите, летите, и няма покой.

Вие, напред устремени - вие летете пред мене.

И не ще ви настигне дори и смъртта.

Продължавайте, чуйте - в тишината смутена

ние отново ще преодолеем нощта.

Продължавай, и чуй ме - тишина невестулка....

Продължавай - поредният остър вираж.

И сигналът ми свети, и сигналът ми пиука.

Ала вече летя на предел, на форсаж.

По пътеките стръмни препускам стремглаво

и преодолявам завой след завой.

Аз си мисля за теб. Аз не съм те забравил.

Но не търся покой, и приижда порой.

И внезапно пристигам. Това е моята победа.

И отново ще кипне - навярно - кръвта.

И разтапям с целувки чертога ти леден.

Ех, какво ли не прави тя - любовта.

Вие летете по пътя стремително, кончета.

И със вас и аз също тъй бързо летя.

Ще преварите всичките хрътки и гончета.

И аз ще ги преваря, и ще простя.

И на гости при Бога ние не ще закъснеем.

А ще стигнем навреме - днес и сега.

Моята песен я пея - и ще я допея....

Ала няма да пея за моята тъга.

Вие, разглезени кончета - вие летете безумно.

Ето, идвам при теб - ти при мене ела.

Въпреки че не зная, дали ще ме целунеш -

ала сякаш съм ангел с бързи крила.

Ще успея при тебе, при Бога, при чорта.

И ще стигна - с чист и хладен ум.

Ще успея - без документи и без паспорти -

а със впряг, по-бърз и от куршум.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стефан Янев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...