После пак ще е пролет,
но празна и няма.
Холограми ще са цветята
и бутафорна – тревата.
Като декори на измислен театър.
Сърцето ми ще е разглобено
отдавна на части.
Твоето пък сменено,
с друг източник на щастие.
Мислите ни ще са цветни,
а къщите ни с пердета,
които да метнем
като завеси на сцената,
преди светлината да спреме.
© Ана Молчанова Всички права запазени