После пак ще е пролет,
но празна и няма.
Холограми ще са цветята
и бутафорна – тревата.
Като декори на измислен театър.
Сърцето ми ще е разглобено
отдавна на части.
Твоето пък сменено,
с друг източник на щастие.
Мислите ни ще са цветни,
а къщите ни с пердета,
които да метнем
като завеси на сцената,
преди светлината да спреме.
© Ана Молчанова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
