Разговор
Той: Колко нищожна е нощта...
Аз: За мен тя е царица на света...
Той: Сива и злокобна е...
Аз: Виж колко е перфектна,
цялата обляна в светлина...
Той: Лъжа е това - нощта е изкуствената красота...
Аз: А защо не виждаш мрака в твоята душа?!
Той: Аз съм син на деня, на бялото във восъчността...
Аз: Безсмислено е... Да!
© Миряна Николаева Всички права запазени