25.07.2008 г., 14:58

Разговор

1.2K 0 4

                                                               Разговор

 

Той: Колко нищожна е нощта...

Аз: За мен тя е царица на света...

Той: Сива и злокобна е...

Аз: Виж колко е перфектна,

цялата обляна в светлина...

Той: Лъжа е това - нощта е изкуствената красота...

Аз: А защо не виждаш мрака в твоята душа?!

Той: Аз съм син на деня, на бялото във восъчността...

Аз: Безсмислено е... Да!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миряна Николаева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...