amidala (Миряна Николаева) amidala (Миряна Николаева)
9
Jul 25, 2008, 2:58 PM

Разговор

  Poetry » Love
1.2K 0 4

                                                               Разговор

 

Той: Колко нищожна е нощта...

Аз: За мен тя е царица на света...

Той: Сива и злокобна е...

Аз: Виж колко е перфектна,

цялата обляна в светлина...

Той: Лъжа е това - нощта е изкуствената красота...

Аз: А защо не виждаш мрака в твоята душа?!

Той: Аз съм син на деня, на бялото във восъчността...

Аз: Безсмислено е... Да!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Миряна Николаева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0