Разговор
Кацнал на стряхата ми и ме гледаш.
С очички опознаваш,сякаш съм ти равна!
И аха да проговориш, благозвучно почва
да се лее песента ти плавна.
Но не съм ти равна, мой приятелю горски.
Бушуват в мен кълба емоции и от страх,
на свирепа битка във водовъртежа хорски
отчаяно, до безцветност душата си издрах!
И заших си безкръвно устата!
Изпочупих си ръцете в опит да рисувам
Слънце, а то взе ми топлината
и в нощ нямо Слънце аз бленувам!
И преглъщам си думите с нетърпима болка!
Развилня се в стомаха ми проказа
ужасяваща от това недоизказано мълчане!
Ах, да можех само да ти кажа...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепп Всички права запазени
