Разговор
Кацнал на стряхата ми и ме гледаш.
С очички опознаваш,сякаш съм ти равна!
И аха да проговориш, благозвучно почва
да се лее песента ти плавна.
Но не съм ти равна, мой приятелю горски.
Бушуват в мен кълба емоции и от страх,
на свирепа битка във водовъртежа хорски
отчаяно, до безцветност душата си издрах!
И заших си безкръвно устата!
Изпочупих си ръцете в опит да рисувам
Слънце, а то взе ми топлината
и в нощ нямо Слънце аз бленувам!
И преглъщам си думите с нетърпима болка!
Развилня се в стомаха ми проказа
ужасяваща от това недоизказано мълчане!
Ах, да можех само да ти кажа...
© Пепп All rights reserved.
