Разговор
-Стано, Стано, бяла Стано,
що ме будиш толкоз рано?
-Ставай, ставай, любе мило,
слънцето е изкласило!
-Нямам, мари Стано, сили.
Кажи, кво със теб сме пили?
-Май не помниш , любе драго?
Любехме се с тебе благо...
-Щом сме правили туй снощи,
как съм жив и здрав все още?
Щото пих кило ракия,
преди в леглото да се скрия!
Други май са ме сменили!
Нямам аз такива сили -
хем да пия, хем да любя,
хем паметта си да изгубя!
- Няма други, скъпи мой!
Много як си след запой.
Цяла нощ легло тресяхме,
даже и за миг не спряхме!
- Че ме лъжеш, туй е вярно...
Ала, ми говориш харно.
От туй взимам си поука -
спирам с пиенето тука!
С тебе, Стано ще се любим
паметта дорде изгубим.
Ще съм трезвен, кукуряк -
да не ме будалкаш пак!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Янков Всички права запазени
