Народът ни нуждае се от Тебе,
Създателю – Бог свят, непроменим!
Във пътищата Ти, изпълнени със вяра,
Ти дай ни днес успешно да вървим!

Объркани от философии житейски
се лутаме – Теб търсим, а намираме врага.
Принасяме от себе си във жертва
на всяка плътска суета.

А гордостта ни?!... О, тя стига даже
до най-високите планински върхове.
И ако любовта Ти нежно не я смаже,
ще бъдем вечно Твои врагове.

Какви деца сме в нашето мъдруване –
изглеждаме велики в своите очи.
А Ти разбираш ни и знаеш колко струваме,
но от любов сърцето Ти мълчи.

И чакаш да погледнем над лъжата,
над земната греховна мисъл –
че Ти не се интересуваш от земята
и историята ни не си написал.

Ех, покажи ни Себе Си във слава
и дай ни да опитаме мира Ти!
Дали човек ще иска и тогава
живот във грях, завършващ със гнева Ти?!

Величествен и всемогъщ, достоен Бог си,
непроменим – от Сътворението чак до днес.
Дано народът ни отвори си сърцето
и чуе благата Ти вест!