11.09.2015 г., 20:16

Разговор с Бог

585 0 0

Народът ни нуждае се от Тебе,
Създателю – Бог свят, непроменим!
Във пътищата Ти, изпълнени със вяра,
Ти дай ни днес успешно да вървим!

Объркани от философии житейски
се лутаме – Теб търсим, а намираме врага.
Принасяме от себе си във жертва
на всяка плътска суета.

А гордостта ни?!... О, тя стига даже
до най-високите планински върхове.
И ако любовта Ти нежно не я смаже,
ще бъдем вечно Твои врагове.

Какви деца сме в нашето мъдруване –
изглеждаме велики в своите очи.
А Ти разбираш ни и знаеш колко струваме,
но от любов сърцето Ти мълчи.

И чакаш да погледнем над лъжата,
над земната греховна мисъл –
че Ти не се интересуваш от земята
и историята ни не си написал.

Ех, покажи ни Себе Си във слава
и дай ни да опитаме мира Ти!
Дали човек ще иска и тогава
живот във грях, завършващ със гнева Ти?!

Величествен и всемогъщ, достоен Бог си,
непроменим – от Сътворението чак до днес.
Дано народът ни отвори си сърцето
и чуе благата Ти вест!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Пенева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...