24.01.2008 г., 7:45 ч.
Разговор с луната
РАЗГОВОР С ЛУНАТА
Тази нощ ще говоря с луната,
а свидетел ще бъде млечният път.
Векове тя наред обикаля земята,
по неволя огрява нощем света.
За мойта нескромност прошка ще искам.
Ще задавам въпроси чак до зори.
Когато реши тя да си тръгне,
ще я погледам със тъжни очи.
Отмаляла от мойто безумие,
ще потегли по своя маршрут.
Бързо аз ще изтрия сълзите.
През деня ще се правя отново на шут.
Тази нощ със луната беседвахме.
Аз я питах, а тя мълчешком обясни,
че всички добри същества на земята
носят кръст и са вечно сами.
© Иван Иванов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Не сме чак толкова сами щом можем да си говорим, нали. Ще си пишем малките мъдрости и малките стихове и ще си говорим кой със слънцето, кой с луната, кой със звездите, кой с дъжда, кой с вятъра, кой с Бог, кой с Дявола, кой с когото може... В живота има място и за добрите и за лошите. Не унивай!
-
Браво!Особено за финала...
-
Браво! Прекрасна поезия!
-
Сами се раждаме и сами умираме,но по пътя не спираме да търсим обич и съприкосновение!Поздрав от мен с усмивка за хубав ден!
-
Аз я питах, а тя мълчешком обясни,
че всички добри същества на земята
носят кръст и са вечно сами.
Поздрави! -
че всички добри същества на земята
носят кръст и са вечно сами.
Но не трябва да е така, защото ако до всяко добро същество, застане поне още едно, тогава...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
така каза и на мен...
прекрасен стих. с обич, Иван.