Разговор с луната
РАЗГОВОР С ЛУНАТА
Тази нощ ще говоря с луната,
а свидетел ще бъде млечният път.
Векове тя наред обикаля земята,
по неволя огрява нощем света.
За мойта нескромност прошка ще искам.
Ще задавам въпроси чак до зори.
Когато реши тя да си тръгне,
ще я погледам със тъжни очи.
Отмаляла от мойто безумие,
ще потегли по своя маршрут.
Бързо аз ще изтрия сълзите.
През деня ще се правя отново на шут.
Тази нощ със луната беседвахме.
Аз я питах, а тя мълчешком обясни,
че всички добри същества на земята
носят кръст и са вечно сами.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Иванов Всички права запазени
