Разговор с луната

Poetry » Other

804 0 7

РАЗГОВОР С ЛУНАТА

Тази нощ ще говоря с луната,

а свидетел ще бъде млечният път.

Векове тя наред обикаля земята,

по неволя огрява нощем света.

За мойта нескромност прошка ще искам.

Ще задавам въпроси чак до зори.

Когато реши тя да си тръгне,

ще я погледам със тъжни очи.

Отмаляла от мойто безумие,

ще потегли по своя маршрут.

Бързо аз ще изтрия сълзите.

През деня ще се правя отново на шут.

Тази нощ със луната беседвахме.

Аз я питах, а тя мълчешком обясни,

че всички добри същества на земята

носят кръст и са вечно сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

mariniki (Магдалена Костадинова)

...така приказва луната...
така каза и на мен...
прекрасен стих. с обич, Иван.

2008-01-24T13:56:07+02:00
Юлия (Юлияна)

Не сме чак толкова сами щом можем да си говорим, нали. Ще си пишем малките мъдрости и малките стихове и ще си говорим кой със слънцето, кой с луната, кой със звездите, кой с дъжда, кой с вятъра, кой с Бог, кой с Дявола, кой с когото може... В живота има място и за добрите и за лошите. Не унивай!

2008-01-24T10:43:44+02:00
feia (Вилдан Сефер)

Браво!Особено за финала...

2008-01-24T09:47:20+02:00
WhiteHart (Йордан Илиев)

Браво! Прекрасна поезия!

2008-01-24T09:14:31+02:00
face04 (Таня Кирилова)

Сами се раждаме и сами умираме,но по пътя не спираме да търсим обич и съприкосновение!Поздрав от мен с усмивка за хубав ден!

2008-01-24T08:58:50+02:00