Разговор с портрета на Лора...

Разкошна плът!... Душа неразгадана!...

Мечтателно загледани очи...

Тъга неясна някаква събрана

във стиснатите устни... Замълчи!...

А в строгостта на гордата осанка

прикрила си в невинност на дете:

развихрената похот на вакханка

и знойна гръд в свенливо деколте...

Една Любов!...Велика и безумна,

бездънна като Бездната напред,

и страшна като сенки в нощ безлунна-

неразрешима даже за Поет!...

И ревност като камък воденичен

влече към гроба... Все към Пропастта...

Да се обича!... Да, да се обича,

но с пиетет, не с демони в страстта!...

И Любовта, повярвай драга Лора,

е порив на душите въжделен,

във който вярват влюбените хора

със дъх, от светостта ѝ, затаен!...

При нея трябва с трепет да се идва,

тъй както вярващ влиза в своя Храм

и тихо да нашепваш там в молитва-

Надеждата, дори останал сам...

Красива плът!... Душа неразгадаема!...

За тържество омайващи очи!...

... Тъга безумна в тях, но осезаемо

тя все като закана ми звучи!...

Коста Качев