Петра (Петя Цонева)
45 158
1.02.2019 г., 16:42 ч.

Разговор с тишината 

  Поезия » Друга
1268 13 10

 

Здравей, тишина! Като цезар на хълбок полегнала,
ти преяде ли днес със солени и сладки слова? 
И сега ги преживяш унесено сякаш са земели, 
не изровени корени в нашия сух кръговрат. 

 

Запомни със слуха на водата и моята истина. 
Ето, слагам печата на водния знак от сълза. 
Ако думата скита без дом, недодялано писана,
значи някой е смесил с мастилото сок на лоза.

 

Ако боса в дъждовния ден се дотътри до прага ти,
покани я. Тя може би носи от ангели вест.
Или дяволът вече не вярва на птиците хванати 
и отваря вратата на някой човешки кафез.

 

Пожали я тогава и чуй как е минал животът ѝ.
Тя лети без крила на корици и шумен парад. 
Но без нея за залък и вино безгласно ще просите 
и звездите със своя космически студ ще горят.

 

И тогава, бъди, тишина, и амвон, и акустика. 
Изпояж празнословния говор. Стори ѝ добро. 
Нека тя да звучи като скъсана струна без музика,
но да има за струна човешкото ляво ребро. 

 

И кой знае, там някъде, скрито в недрата нa зимата,
чака още сакатото птиче да клъвне сълза.
И далече отвъд е прошепнала майка безименна 
натежала утеха с последния дъх на гласа.

© Петя Цонева Всички права запазени

Произведението е включено в:
Дори да няма врата
Петра (Петя Цонева) Петра
Книги
Дори да няма врата
8,00 лв.
  2045  4  1 
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??