23.01.2018 г., 9:15 ч.

Разговор с вампир 

  Поезия » Хумористична
434 0 6

 

Разговор с вампир

 

Слизам снощи във мазето

да си капна от бурето,

ала долу - тъмнина.

Страшно е без светлина.

Мъж съм смел, това така е,

но едва ли някой знае

във мазето при бурето

как трепери ми сърцето?

Престраших се, слязох аз

в този късен, страшен час!

Тъкмо свърших стъпалата,

нещо долу в тъмнината

се размърда и със глас

проговори в този час:

ти, грешнико, в тази доба

що ми оскверняваш гроба?

Аз съм тук от сто лета!

Край бурето си лежа,

и когато ожаднея

във котлето си налея,

жаждата си утоля

и заспивам през деня!

Ха! Разбрах във този миг,

че вампир алкохолик

преди толкова лета

е заровен във пръстта

точно в моето мазе!

Няма вече накъде!

И реших да преговарям,

със вампира във мазето

дето беше при бурето:

чуй ме чедо на нощта!

Че си тук не е беда!

Зная, че от векове

ти си в моето мазе.

Досега от мен се криеш

и от виното ми пиеш!

Аз не съм съгласен, знай,

и сега ще сложа край!

Можеш тук да си лежиш,

или денем да си спиш,

но когато нощем станеш

и котленцето дохванеш

вместо в моето мазе

да си точиш ти винце,

до комшията иди

и оттам си наточи!

Като мене във мазето

той държи си там бурето.

И добро му е виното,

най-доброто във селото!

А за мене забрави

и виното остави!

Щом вампир си винопиец

/де да беше кръвопиец/

ще се разберем така:

ти във моята маза

можеш в мир да си живееш,

да се веселиш, да пееш,

но бурето забрави

и от него не точи!

Мъничко ми е бурето,

сто кила е чисто, нето,

до съседите иди

и оттам си наточи!

 

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??