Разговор с вампир
Разговор с вампир
Слизам снощи във мазето
да си капна от бурето,
ала долу - тъмнина.
Страшно е без светлина.
Мъж съм смел, това така е,
но едва ли някой знае
във мазето при бурето
как трепери ми сърцето?
Престраших се, слязох аз
в този късен, страшен час!
Тъкмо свърших стъпалата,
нещо долу в тъмнината
се размърда и със глас
проговори в този час:
ти, грешнико, в тази доба
що ми оскверняваш гроба?
Аз съм тук от сто лета!
Край бурето си лежа,
и когато ожаднея
във котлето си налея,
жаждата си утоля
и заспивам през деня!
Ха! Разбрах във този миг,
че вампир алкохолик
преди толкова лета
е заровен във пръстта
точно в моето мазе!
Няма вече накъде!
И реших да преговарям,
със вампира във мазето
дето беше при бурето:
чуй ме чедо на нощта!
Че си тук не е беда!
Зная, че от векове
ти си в моето мазе.
Досега от мен се криеш
и от виното ми пиеш!
Аз не съм съгласен, знай,
и сега ще сложа край!
Можеш тук да си лежиш,
или денем да си спиш,
но когато нощем станеш
и котленцето дохванеш
вместо в моето мазе
да си точиш ти винце,
до комшията иди
и оттам си наточи!
Като мене във мазето
той държи си там бурето.
И добро му е виното,
най-доброто във селото!
А за мене забрави
и виното остави!
Щом вампир си винопиец
/де да беше кръвопиец/
ще се разберем така:
ти във моята маза
можеш в мир да си живееш,
да се веселиш, да пееш,
но бурето забрави
и от него не точи!
Мъничко ми е бурето,
сто кила е чисто, нето,
до съседите иди
и оттам си наточи!
© Георги Иванов All rights reserved.
