В много тиха разходка по лунния бряг
две сърца се прегръщат смутено.
Не разпитвайте, хора, любов ли е, как
ще се сбъднат мечти полетели.
Ако в този момент ги целуне дъждът,
непременно ще стане на пара.
Погледни ги, Небе, колко тихо вървят
и се къпят с вълшебна омая.
А по пясъка стъпките важно мълчат
и записват желаните вопли.
Две сърца са избрали нелекия път –
със страстта си морето да стоплят.
© Илко Карайчев Всички права запазени